handwork and globality

BR: да разгледаме една възможна визия относно бъдещето на човечеството. тя е следствие от тенденции в практичен и теоретичен план. конкретно, тук поставям въпроса за отмирането на занаятите в контекста на връзката глобализация — културно своеобразие.

засилващата се тенденция на овсеобщностяване (глобализиране) означава заличаване на културни различия. когато казвам култура, имам предвид цялата човешка опосредстваност, а не едно вулгарно разбиране, като в словосъчетанието „министерство на културата“. в този смисъл, пълното заличаване на културните различия в един (вероятно недостижим) момент от бъдещето ще създаде всеобщо човечество с единен светоглед, морал, (би)сексуална ориентация, език и съзнание. всяка от тези сфери има своя специфика на трансформации и заслужава да и се обърне внимание. конкретния футурологичен сюжет започва с поглед върху трансформацията и смъртта на занаятите, като пример за ефектите на овсеобщностяването.

според речниковото си значение, занаят се определя като: „Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално“. продуктите на това изработване традиционно са били и предметите на бита, правещи човека по–пригоден към съществуване, но са и форма на изменение и замяна на естествената жизнена среда.

„естествена жизнена среда“ тук означава забравеното състояние на биологично съществуване, или момента, преди човека да получи (като дар от Прометей) огъня, като същност на техниката. техниката е средството на преодоляването на биологичната дисфункционалност на човека. моментите на културно, техническо и естествено съществуване не са строго изолирани един от друг; в известен смисъл, Прометей все още раздава огъня на хората и предстои той да бъде прикован. технизацията и замяната на природата не е единичен акт, а е част от определен начин на съществуване, което има два плана: (1) човек заменя, усвоява, преодолява природната среда и (2) в тази замяна човек заменя и себе си във физически план, като създава инструменти заместващи или допълващи неговите собствени физически, когнитивни и интелектуални ограничения.

единството на (а) своеобразие на средата и (б) нейното усвояване е условие за разнородност на предметите, употребявани в бита, както и своеобразия в начините на тяхната изработка. разбира се, всичко това казано така звучи до известна степен тривиално; тук не изключвам духовния, религиозен, сакрален елемент на съществуването. той обаче, в производството и употребата на вещите постепенно избледнява от погледа чрез еманципацията, секуларизацията и масовизацията на производството и употребата. автоматизирането, машинизирането и роботизирането на производството т.е. развитието на техниката по посока на производство на техника, която произвежда вещите.

в този смисъл, чрез технизирането на света, самите занаяти губят прагматичния си смисъл, тъй като артефактите, които произвеждат нямат практическа стойност. независимо кога и как са произведени, те са остарели в материален и морален план. майсторски произведените амфора, сабо, кимоно и т.н. днес имат предимно естетическа стойност а заниманието с производството и употребата им е по–скоро хоби. важното в случая е, че всички тези предпоставки правят възможно практикуването на всеки занаят потенциално от всеки, който се интересува от него. това означава, че развитието на един занаят е лишено от националните, родови, етнически, полови ограничения, тъй като то е изгубило изцяло прагматиката си. проектите, които ЕС създава за запазване на културното многообразие, обаче, в същност служат отново на глобалността на културата. овсеобщностяването на човечеството и неговите ценности означава, че не може да се поставят ограничения пред определени хора относно заниманията им с определен вид занаят, независимо от произхода им. заниманието с отмиращи занаяти все още предизвиква интерес у хората, особено що се касае до такива с чужд национален произход като нещо любопитно–екзотично. това е условието занаятите в същност да губят от смисъла си на наследство и практика, която се предава в род или общност, а дава възможност на всеки, независимо от произхода му да се занимава и произвежда артефакти, поради желанието на майстора да има ученик, независимо какъв. ако учителя предпочете езотеричността, то тогава неговият занаят е обречен на още по–бърза смърт. контекстуализирането на различията в рамките „разнообразие в единство“ не запазва своеобразието; намаляването на културните различия се случва чрез споделяне на общи ценности чрез общи дейности и общи форми на пребиваване и общуване.

известно е, че човек може да създаде за себе си подслон и местообитание на всяко място, не само на земята, но дори и в космоса. еманципативното движение на човека и стремежа към прогрес подчиняват вещите на универсалната прагматика на развитието. в такъв контекст занаятите и техните артефакти се превръщат от майсторски произведени предмети за бита в приложни изкуства и в крайна сметка в артефакти на изящните изкуства в ракма, поради неприложимостта им, непотребността им като вещи. така, тяхното място на употреба става музея, галерията или различни практики, ритуали, церемонни, които имат музейно–познавателен и мнемоничен смисъл.

 

 

CHL: в условия на технизация и глобализация занаятите и ръчните изработки стават не толкова изчезващи, а се преструктурират. какво имам предвид ли? ами хората, които ги изработват в последствие се превръщат в инженери и творци. когато се намерят още по-ефективни технически изработки и ефективни имитации на човешката изработка толкова повече се опростява тяхното използване и извършване. вече не се изисква висше образование да рисуваш по ваза. просто ти трябва въображение.

в този смисъл е основната ми теза. въображението откъм занаяти като ще продължава да се развива. сигурен съм, че с технизацията и роботизацията на света е възможно да бъдат измислени и нови занаяти и творчеството да се разшири. все пак смятам, че хората тепърва ще откриват глобализационната и техническата мощ на бъдещата занаятчийска култура. така че макар и малко песимистично. мисля, че може да се намери светлина в тунела и максимум развитие на занаятите за достигането на максимален креативитет в етнокултурен мащаб и като разбиране.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s