globalization from outside to inside

Ch: Глобализацията на човешкото общество е период, който обвхаща последните 3500 години от човешката вътрешноустройствена политическа обстановка. Това е период, в който обществените различия се размиват и когато човешките общества преживяват цялостна и кохерентна промяна, целяща да уеднакви различните социални групи и обществени прослойки. В началото на 21 век сме свидетели на радикална промяна на обществено равнище и благодарение на технологичния прогрес глобализацията преживява особено силен подем. Обменянето на идеи и контакти носи повече промени сред обществените нагласи и мненията повече от всякога се изменят благодарение на това усилие да бъдат заличени различията на обществено ниво между съществуващите национални социални единици. Новите технологии и Интернет внасят още повече разнопоставеност и интелектуална независимост сред хората днес и предлагат възможност създаването на цели общества и социални групи. Въпреки това договорно-обществения режим по който се движи обществото като че ли остава непроменен. Цялата притегателна форма на глобализацията и обществото като цяло остават непроменени. Технологията винаги я е имало и новите открития седят на гърба на предишни изобретения, което отговаря на така наречената цивилизационна мъдрост. Като цяло глобализационния подем през последните 40 години е повече количествен скок. Държавите не са се озовали в континентални съюзи и United Nations обединени изведнъж. ЕС е наследник на Римската Империя, Китай е наследник на една хилядолетна култура. Тоест хората са стигнали до открития с голяма база зад тях. Ето защо технологията е повече скиптър на управление отколкото машина, част от глобализационната вълна. С други думи технологията е дала път на глобализацията не обратното. При все технологиите, както казах вътрешно политическия строй и договорно-обществения режим „работа-семейство-контакти” са част от обществото откакто свят светува. Тоест дори да са търсачи и ловци отношенията в социален план не са се променили кардинално. В този смисъл gsm-ите и I-Pad-овете са повече удобство, което някои отричат, но което тепърва ще се вижда дали ще носи плодове. Защото има и минуси. При все цялата си притегателна сила и знаменитост според мен Facebook е повече минус, отколкото плюс.

Обществото носи глобализацията и нейните ракурси се движат с успехите и провалите на милиарди хора. Според мен твърде е вероятно след години глобализацията да ни тласне в междугалактическо ниво на глобализираност. След време когато планетарната цивилизация осъзнае нуждата от търсене на социални контакти извън средата си ще се стигне до истинско ниво. За това ще помогнe Интернет и вътрешноустройственото развитие на света. След време тази планетарна технология ще придобие галактически измерения. Защото планетарната цивилизация, която живее и обитава и има подобна мрежа ще се конкурира на галактическо ниво с всичко, което притежава, включително и тази мрежа. Цялата програмистка и софтуерна инжинерност ще преживеят истински ренесанс, когато часът удари. Защото мрежата по всяка вероятност може да бъде свързана на честотите на останалите като нас и да усетим огромната културна обменност. Без да конкретизираме или да спекулираме с това кой живее там и дали е като нас. Глобализацията просто тече натам, че да ни даде конкурентна среда в междугалактическо ниво. Теорията, че си се глобализираме сами и уникални е остаряла и ненужна. Живея с идеята че глобализацията е посъвсъместен исторически период през който преминава цялата вселена, не само ние тук на тази земя. И, не, не натрапвам никому вярванията си. Картинното въображение си е само мое. Просто… светът се глобализира цялостно. И картината ще продължи цялостно. Градовете, както винаги ще раждат мислители и технолозии, които да движат глобализацията и обществото в желани посоки. Но за това трябва още много път да се извърви. Ето защо смятам, че обществения строй още не е дорасъл за развитие на екстра-персонално и интерактивно равнище което повечето искат. Трябва време и трябва още много години да минат, докато се прецени докъде са обществените и социални рамки на глобализацията. Докъде ще може да се стигне само с Google и McDonalds и MySpace, а къде ще трябва повече мисъл за да се извлече максимума. Ако човечеството е поело скиптъра на техноцентризма и монекуляр-теогонизма ще трябва да се предприемат качествените мерки и начинания за да може наистина да видим един глобален демократичен ред, който не излиза извън рамките на обособена тео-технокрация без да затваря възможностите за алтернативно мислене и подход.

Въпреки това смятам, че глобализацията е носила и продължава да носи ракурси от огромно естество. Защото всички хора през тези столетия са усещали глобализацията по различен начин. Човешкото време е циклично. Цялата тео-технократична представа за света, цялостното технологизиране и метафизичността на цялата божественост, за Армагадена и Ахурамазда и Ариман, за Рая и Ада; всички тези събирателни форми на представа за смислов поток на живота и мисълта; всичко това е отроче на глобализацията. Религията е глобализационен чарк, който работи в името на самата нея. Армагедона е глобализационен чарк също по тази причина и той е повече да ви подготви да бъдете силни. Не мисля, че подобна картина е възможна поне не и на този етап. Битка може и да има, не спекулирам с нещо такова. Просто поколенията вървят нагоре и може би тази битка ще се случи на монокулярно ниво. Тоест не толкова незабележимо, колкото истинските участници ще се постараят да не ангажират обществото с „проблемите” си. След време предполагам може и да се покажат истински супергерои, но сега засега предполагам, че животът ще улесни повече появата на нещо повече. Но културата е това, което се променя. С налагането на високочестотните технологии които дават още по-голям културен обмен сред населението на цивилизацията. По този начин се постига огромна завършеност на човешките недостатъци и качества. Защото благодарение на този високочестотен 3D имидж се появяват именно те. Става по-лесно да седим и да цъкаме с език и да критикуваме зад екраните на мониторите. По този начин човечеството гради ценностната си система. А Интернет и въобще глобализацията не са ценностни системи сами по себе си; те просто са част от нея. Така че програмния устав на глобализацията тече по план: забогатяват всички, макар и бавно. Дори във конфликтите и войните е така. Макар и бавно скоро всички се научиха да бият монголците, но те продължиха и продължават да печелят с високия културен имидж и вярата си в чистотата на природата, повлияли толкова много нации и култури, оставили отпечатък навсякъде. Все пак колкото и богат и добър tool да е глобализацията и Интернет, това не значи че всички цивилизационно ще се адаптират посредством технологиите и Интернет. Не се знае доколко всички ще вдигнат скиптъра на техноцентризма. Но все пак дори крайните натуралисти живеят с ценностни системи обвързани в техническото оцеляване на своя вид. Технологията е навсякъде, глобализацията също. Тоест сега вече имаме техническа перцепция за вселената, първите вселенски карти; глобализационната вълна тласка към снимката на нашата малка планета в стил The Jetsons, където колите хвърчат на някакво масло и където може да се купи всичко и където всички живеят в един биопрограмиран живот без болести и в безсмъртен кеф. Общо взето глобализацията тласка към олицетворяване на изчовшеките желания: богоравенство, безсмъртие, контрол над злото и победа на доброто.

Стигаме до тук да обсъдим този бипедален разумен интелект събран в планетарна единичност, дело на глобализацията, какви религиозни и тео-технократични учени е създало то? Докъде се простира човешката перцепция? Може ли да се твърди, че притчите са навсякъде едни и същи? Ако Той е наш Бог, може ли и да е същия на чуждоземна цивилизация? Ами ако е под същото име със същите религиозни писания? Според мен е същия. В смисъл не очаквам нещо по-различно дори от глобализационния връх на чуждоземно равнище. Да, имам изградена перцепция за вселената и това кой я обитава, но тук говорим за картинно въображение и ясна мисъл; фантазиите нямат нищо общо с науката. Смятам, че животът навсякъде е един и същ. И сред предполагаемите „извънземни” и там живеят по сходен начин. Глобализацията навсякъде е една и съща. Само че това не се развива етноядрено. Човечеството не работи на базата на етноси, то просто създава такива в пространството без да го осъзнава. А с развитието на Интернет, вече и етноса на сциентолозите придоби още по-широк и великодушен смисъл. В това отношение може, да се каже, че има глобален ум. Глобалният свят отваря живота посредством мисловния поток на човечеството. Всеки човешки мисловен поток е част от нещо по-голямо. И тук всеки живот, всяка смърт, всяка промяна влияе на общото цяло. И не толкова планетите, колкото културите се променят. Глобализацията се развива в този глобален ум на всички нива на живота. От култура и изкуство, престъпност и плутокрация, до търговия и финанси. Просто всичко се наслагва с времето и дава хляб за ново развитие. И това е на всички нива. След време войната ще се глобализира и ще се преосмисли. Учението на Сун Дзъ ще се преосмисли и преоцени. Това ще докара до бум и след време сигурно фантастиката ще надделее. Докъде ще стигнем? Земята ни да се включи в някаква нео-отократска надпревара на междугалактическо равнище. С останалите земляни да ходим да покоряваме някого. Пробили галактиките откриваме вселената и започваме да сеем цивилизация и глобалност. Като Писаро и Фернандес, които унищожиха цивилизациите на Инките и Кампите. Като тях започваме да грабим и да носим болка. Надявам се хората да не се колебаят да поемат правилната норма. Тук не става дума за глобални екзополитики! Тук става дума за правилно употребяване на думата глобализация. Уверявам ви, когато излетят утре корабите за близките звезди където има живот се моля те да са наясно с тази дума – да знаят какво значи глобализация, глобус дори, да знаят силата на обединението, което носят като глобализирано общество. И то не за да не плачем като Лея над Олдерон, ами просто защото всяка сила, която ще предложим глобално навън ще олицетворява обединената ни планета тук, сега и завинаги. Защото всички глобализирани планети са могъщи и неунищожими само по себе си. Защото са обединени. Това е смисълът на глобализацията да обедини планетите населени с живот, за да се обедини вселената интергалактически. Каквато и форма да има тя. Кой знае може Интернет да еволюира и сам да създаде връзките. Това е и в самата еволюция на света. Той се движи напред и се глобализира. Кой знае, утре може да надзърнем културата на друга планетарна цивилизация и то без да се налага да ходим до там. Това може да предизвика истински културен бум или съответно катаклизъм. По-вероятно е първото обаче, защото така ще бъдат свързани всички връзки, от които има човечеството нужда.

Бъдещата форма на глобалния свят е твърде разтеглива форма на обособяване. Завършекът на човешката глобализация все още е период, който ще обхваща поне още 200 години. Развитието на технологиите отварят неподозирани пътища за глобализацията. Вярата в Бог като метафизично създание е повече реалност отколкото сходство. Глобализацията тласка към по-обособено отношение към функционалността на живота и постигането на обществените и човешки цели пред нас. Предполагам ще има глобализационен бум, но той ще дойде както вече споменах в откриването на чуждоземен интелект, преструктурирането на планетарните политически строеве, преосмисляне на религията. Заедно с това идва и творческа експанзия на човешките цели, които развиват отношението на хората към глобализацията като средство на комуникация и размиване на различията посредством една одухотворена комуникация на всички нива. Очакванията са за по-обединен свят, но с по-отворени форми на развитие. Отварянето на всички нива на глобалния свят ще настъпи на всички нива конструктивистки и структуралистки. Крайният продукт: един много забавен филм на Уди Алън. Шегувам се. Просто очаквам нещо повече културно от глобалния свят. Глобалната култура ще бъде глобално раздробявана и перфекционизирана. Тя ще е локална и планетарна, но ще отваря по-широки форми на възприятие през следващите години от човешката планетарна история. Широтата на погледа идва с широтата на възприятията. Затова и наистина, може и да не съм прав, просто това е според мен бъдещето на глобализацията: в откриването на траен междугалактически контакт в глобализирана планетарна обстановка. И тук не смятам, че ще се заформи поп-култура или ще се зароди някаква междугалактическа субкултура. Дори да се зародят форми на междугалактически срещи те ще бъдат повече локални еднозначни сбирки. След години да предположим че сме срещнали чуждоземеца (по моему) приличащ човек на вас, и си пийвате биричка на междугалактическата станция и дружески го питате как е живота на планетата на която живее и той дружески ще ви каже, че има инфлация. Самият смисъл за още по-голямо размърдване извън тези планетки в които Интернет е живота и печелят всички е сам по себе си безсмислен. Общо взето един технопечелбарски стационаризъм, който носи само повече точки за употребяващите го. Глобализираме се и технологиите и те с нас. Всеки мисли ако срещнем извънземни – добре, но какво повече от техноцентричната реалистичност? Въпрос на време всеки трети на улицата да има I-Pad или Zune Screen или каквото Microsoft измисли. Има огромна опасност това да се превърне дори в екзополитична тенденция. Страстите да се разгорещят само защото някой има повече гигабайти музика на I-Phone-а. Защото все за нещо трябва да си говорите с човека, който срещате от друга планета, нали? Но тук вече говорим за нещо повече от обикновена статистика.

Светът се напасва натам. В този смисъл евентуалния планетарен контакт в глобализиранта техно-тео-отокрация е повече отвън навътре отколкото обратното. Не мисля, че може да се обособи глобализация отвътре-навън така както повечето хора я мислят. Просто защото не мисля, че се глобализираме отвътре в нашия инструктариум. Този процес не е толкова вътрешен в нашето общество. Глобализацията не ни е налагана. Просто тя е част от еволюционната ни програма. А дали ще стане галактическа тео-технокрация – не може да се предвиди. Вярвам просто че е път, който се налага да извървим. Сухата статистика ще отстъпи място пред реални данни, когато осъзнаем богатството на вселената и огромния потенциал, който тя носи. Тогава глобализационния връх ще дойде и обществото ще пребъде. Това е и смисъла на всичко казано дотук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s