exopolitics

В отричането на съществуването на разумен интелект извън землянската цивилизация има нещо особено романтично. Това да проклинат вглъбено идеята за нещо повече от „тук на земята“ в това някои хора прекаляват. Защото идеята за нещо повече има само когато имаме реални факти. Реалните факти са, че хората не са готови за среща от „третия вид“. За кой вид става дума обаче? Защото какво ли би било ако „навън“ живеят хора като нас. Не че е невъзможно, но защо не? Защото повече искат да се чувстват уникални. Повечето избират оставането на тази фалшива уникалност като „нашето“ очарование. Те избират да се нарекат сами на вселената защото не могат да признаят пред себе си че чуждоземен интелект е възможен. Хората живеят с идеята, че са уникални от край време. Още от времето на Коперник се смята, че звездите нямат тайни за нас.

Това отваря поведенчески системи в обществото. По този начин се градят религии, социуми, дори ако щете секти и зашо не послания. По този начин хората се чувстват избрани. И тук не намесвам това, в което вярвам. Зашото не че то няма място ами просто не се допълва с общата призма. Защото това, което познаваме не дава общи норми. Вярата си е само моя. Дори да вярвам, че навън живеят хора като нас, и това да е така (а то е) защо ми е? Понеже си нямам друга работа създавам фантазии. Но някои наричат най-големите фантазьори най-големите просветители. Дали ще стана такъв – не знам и не се наемам да говоря. Смятам, че дори да съществуват хора от други планети като нас това не донася голям цвят. Обличането в думи на едни неща не ги прави факти. Аз надали ще мога да докажа напълно това, в което вярвам за момента или поне времето ще покаже дали съм прав. Но смятам, че вярата в нещо е по-красива от вярата в нищо. Просто защото статистиката и науката може да сочи едно, но истинските неща и истинския поглед да е тотално различен. Затова и настройвам хората да вярват, че не са сами. Смятам, че ще се отворят нивата на по-висока комуникативност и творчество за света.

 Общата призма може би е наистина, че няма никой навън. Но ако кажем, че вселената е пълна с живот, че може би става дума за галактическо ниво на технологиите. Какво очакват хората дори от разумния чуждоземен интелект? Какво? Защото разликите не са толкова кардинални от култура в култура тук на земята, религиозните и поведенчески норми са близки. Затова и смятам, че навън живеят хора като нас. Дори те да са някакви „мутанти“ или да имат по-високо обоняние от нас или разширена структура на крайниците, това не вярвам да донесе кардинални промени в техния обществен и може би технологичесн строй. Просто смятам, че нещата навън са близки, приказките и религиозните притчи може би същите; успехите и провалите на историята – и те близки.

Културологичния ретроспект на света възприема плурализма, възприема другостта. Затова и някак си идеята, че сме сами и уникални ми се струва остаряла и ненужна. Теорията за света и вселената са такива, че не предполагат алтернативно мислене. Да, някой е казал „нека бъде светлина“, но какво от там следва? Следва, че може би Бог или Боговете са манипулатори и създатели на атомите, клетките и живата и неживата материя. Това според мен е напълно ясно. Не е изчерпателно и погледът винаги ще остане ненапълно изчистен, но все пак е начало. Създаването на вселената предполага създаването на разумен интелект навсякъде из нея. Разумен, човешки такъв, както и животински. Тоест смятам, че в цялата формула на сензитивността и вселенския порядък не може да съществува такава догма, че разумния човешки интелект е само тук и никъде другаде не съществува такъв. Както казах, всички сме хора. Тоест, другите разумни цивилизации може би имат близки думи, близки речници и близки функционални и качествени подходи за подбиране на информация. Така че това не е разбиване на обществения застой. Опитът на статията е да покаже, че мисленето е не само човешко. Подържам максимата, че мисленето създаде света, а не обратното. Тоест дори някой да е замислил и да е утвърдил еволюцията не може да се предскаже какви са кодираните системи, които този (може би Бог) е задал.

Така че словесността дава смисленост на живота.  Дава утвърденост. Не може да се говори, че няма никой на тази вселена освен нас, защото животът е словесен и изпълнен с мисъл и разсъждение. Да се каже, че никой на другия край на вселената не извършва мисловни дейности е малко крайно. Мисълта на хората е нескончаем поток. Затова и цялата функционалност и строеж на вселената е направена с цел да го подкрепи и да го засили. И това не само на едно място, ами навсякъде из вселената. Затова и заключението ми е такова. Вярвайте, че не сме сами, драги читатели. Вярвайте, защото ще дойде време и само оптимистите ще бъдат слушани. Онези, които твърдят, че живеем като уникална цивилизационна брънка във вселенския строеж не вярвам да бъдат ценени. И то не защото някакъв петлешник като мен ще се окаже прав с теориите си. Просто защото развитието на човешката глобалност предполага по-голямо възприятие на всички нива. Тоест планетарната цивилизация отговаря на нуждите на хората в генеалазационен план. Колкото по-голям бъде теоретичния обхват, толкова по-големи ще бъдат представите и науковедския подход на хората. Така че човешкото многообразие ще бъде обогатено и култивирано. В този смисъл смятам, че занапред ни чакат много добри времена. Може би дори самите екзополитики ще добият по-голям смисъл и по-голямо значение. Затова и само това мога да кажа като заключение. Там наистина има някой. И той прилича на нас. Защо не като нас. Да, всяка цивилизация ще носи уникален подход и поглед към общото благо. Дори да говорим за галактическа конфедерация, тук става дума за особено голямо теологизиране на обществения замисъл. Затова и смятам, че ще дойде време когато само обществените данни ще носят плодове, а не лудите учени, които размахват изказвания целящи „усамотяването“ и разделянето на човешкия вид. Надявам се само на елементарни познания и насоченост на общуването, за да може всички да се надяваме на качествена културна и трансцедентална еволюция на живота и съзнанието, които ни заобикалят. Това ще донесе разбиране, развитие и растеж на човешката култура. Дано условията са такива, че да продължим напред и нагоре, а не да тъпчем на едно място. Това ще донесе повече плодове и повече отваряне на количествените рамки на днешната монокултурност. Не мисля, че има смисъл да се говори повече. Както се казва „ще поживеем, ще видим“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s