celebrity culture

Celebrity culture

в обществения живот на съществува клика от хора, които са извоювали известна но не и пълна независимост. Това са хора, които със изявите си на обществената сцена печелят внимание, политическа сила и протекционизъм в професионалния, личния и социалния живот както и на онези, които ги заобикалят. Дори и онези, които наричате престъпници са част от това. Те всички се появяват в медийното пространство под име, което е широко достъпно. Естествено всички знаем кой е Чарли Чаплин и всички оценяваме гения на съвременния човек. Това да знаем кои са и какво правят е наше усещане за това, което изпитват тези мъже и жени. Внимание? Пари и слава? Наркотици и секс? Как се чувства Лиъм Галахър или Майк Портной; Орхан Памук, Кийра Найтли или Аврил Лавийн? Някои ще кажат яко, други ще го пожелаят, трети биха отказали такъв живот. Аз ще кажа: не е лошо, но за слабаци няма място. Или си силен и оцеляваш или не си изобщо. Защото тук не само че държавата и обществото се задължават ами дори политически се налага на известните, популярни личности (celebrity) да се асоциират с политиката на обществото. Не го ли направи? Отпада? Не, тук не говорим за убийство, тук говорим за изхвърляне от кастата. За съжаление Фрат Пак – най–голямата комедийна група е реален пример. Защото говорим от естество и от знание тези членове се събират обикновено в затворен кръг. Сигурно има и нещо повече, защото мнозина от тези хора са уникални личности с уникални умения и разностранни дарби. Дори „мъртвите“ като Моцарт, Дикенс, Дарвин спадат към групата селебрити. Смятам, че и те са били селебрити за времето си щом цели учени са ги изучавали и продължават да го правят. Та дори Платон и Аристотел, създателите на философията са такива. Не ви казвам че са живи. Не мога да твърдя такова нещо.

Все още не съм се убедил от срещата си с мъртва знаменитост, но мога да ви кажа, че надали ще е приятно. Защото аз дори жива знаменитост не мога да погледна в очите, а какво остава за друго. Аз не искам да бъда като тях, но ако трябва да се конкурирам по сила и умения с някого – защо не? И това си мисля, че те обичат, мисля, че те искат конкуренция от „обикновения“ човек като мен. И ако мога ще им я предоставя. Съветът ми е ако някога някой се сприятели с такъв човек да се опитва да говори с него просто и ясно. Те мисля че оценяват това. Защото такъв човек осъзнава какво влияние има върху обществото. Това е реално. Тези хора осъзнават за какво живеят и защо живеят. Те дават своя професионален и личен дълг към света. И не мисля, че някой може да ги контролира. Тази каста включва всички. Някои са просто лъжци и тъпанари, докато са други невероятни психици и личности. Така че в каквото и да си се превърнал ти Осама бин Ладен, то е в това. Ти си знаменитост.

Тези личности, които са се нагърбили с отговорността за човешката култура трябва да направят истински избор за това, което трябва да бъдат. Независимо кои са и колко дълголетни са всъщност. А на хора които им се случи да се докоснат до вечната слава и признатост от обществото нека помислят малко. Защото всеки петлешник на улицата сякаш иска „кинти“ и слава. Само че какво им е на тези, които го имат запитват ли се? Надали. Просто защото не са достатъчно пораснали да осъзнаят какво се случва.

Глобалните технологии и масови комуникации подържат формата на известност и култовост. Всички сме свързани в мрежата с купища „приятели“ във Фейсбук и Майспейс, всеки е знаменитост по своеобразен начин. Известен и влиятелен. Владее „приятелски“ формации. Колко от истинските знаменитости използват този начин дори чрез фейсбук – не знам и не се наемам да говоря. Защото това, което виждам е, че всеки може да подправи информацията както пожелае. В този смисъл информацията губи валидност и истинност. Големите личности са големи защото искат да са такива. А дори да са известни, влиятелни и икономически силни това прокарва още по-голяма ценност на техните идеали. Защото всички ни показват по телевизията кои са Мик Джагър или Пусикат Долс. Казват: „работи като тях и ще станеш богат и известен“. Играем си с кукли барби като малки дечица и си мечтаем да сме красиви и богати като Кен и Доли. Всичко ни подтиква към богатство и слава. Да не мислите че Дарвин не са го сочели по улицата на Викториански Лондон? „Виж го този, еретик и безбожник.“ Не знам какво е изпитвал Дарвин тогава и не се наемам да говоря. Смятам, че тук животът на човек играе по–голяма роля от социологическия и антропоцентричен поглед на обществото към дадения човек. Това дава формативност на ценностния характер на обществото. Всичко се определя с цена и всичко се търгува. Снимките на бебето на Анджелина Джоли, новото дупе на Бритни Спиърс, всичко се описва и документира. Цялата формираност на обществото тласка към все по-голямо търсене и все по-голямо предлагане. Това е не просто начин на живот, това е продукт на ценностната ни система. И затова смятам, че всичко това в скоро време ще бъде преразгледано. Животът ни ще се промени и ще се осмисли. Това отлага в обществото насочеността на маркетинга и рекламата в ценностните проявления на дадена група хора. Това означава да си истинска известност. Когато всичко живо те гледа и всичко идолизира и окултизира всяка твоя проява като оставането на стъпкови отпечатаци в тротоара на славата.

Един приятел ми каза наскоро, че действителността е грозна, всичко останало е Холивуд. Донякъде е прав, но и донякъде не е. Защото животът отваря догматичността, а не обратното. Холивудските догми на всички нива и Макдонализацията не изпъстрят света с новости, точно обратното – те се нагаждат към новостите и творческите решения на може би неизвестните около тях. Всеки който срещне такъв човек е изправен пред тежката отговорност да покаже сила и воля да комуникира с толкова силен и влиятелен човек. Недай си боже в него да се влюби известна личност. Дори това да стане, той трябва да бъде психически силен, за да издържи погледът на обществото към един обикновен човек и един психически здрав човек. Това в българската самобитност е невъзможно, но за Холивуд и Music Idol сигурно не е леко на обикновен човек да отвори възприятията си към нещо повече от обикновеното пичкарстване спрямо личността към която се е насочил. Това сред „обикновените“ хора не е толкова забележимо, но когато се отнася до някоя актриса или певица като Меган Фокс или Кийра Найтли или Кейт Хъдсън, предполагам ще е малко трудно да не гледаш с телешки очи „грацията“ и „изяществото“ с която тази личност се движи. Затова не смятам, че на някому ще бъде лесно както да срещне, така и да се превърне в нещо такова. Затова и заветът ми е винаги да анализирате и да мислите за нещо такова. Вярвайте ми: известността не винаги е благодат. Окултизирането и идолизирането тежат. Човек не винаги издържа на нещо такова. Затова и знаменитост-кълчъра е пред сериозна промяна. Ще се появи някой богат и известен човечец ще донесе качествена и количествена промяна. И това не е „остарелия“ Боно с „I believe in Jesus“. това идва и ще се случи. не е Second Coming и никога няма да бъде. Просто един от многото ще вдигне глава и ще поведе останалите. Само че тази промяна не би могла да се случи без днешното глобализирано технологично ниво в което се намираме. Тази промяна не би могла да се случи без събирателната сила и мощ на глобалното и да не кажа галактическо ниво на Webnet пространството. Може и да не е само един човек ами няколко. Може да е вече утвърдила се група. Кой знае? Поп културата ще се разтресе и осмисли. Всичко ще се промени. Мога само да се надявам за добър и смислен живот след това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s