anthropologist – cultural investigator

Антропологът – изследовател на културните промени в съвременността

Изворът на антроположката работа е перото и листа, а в нашата планетарна цивилизация, това са технологичните пособия чрез очи гледаме. Днес антроположката професия е много по-динамична от когато и да е било. Дотолкова, че животът на антрополога рязко се промени и неговата мисия макар и не по-различна значително се преразгледа. Тъй като през вековете емпиричното знание се е увеличавало, антроположката професия е развила доктринитет от прочетено/видяно/разбрано. Всичко, което теоретизацията е доказала открива че възможностите се увеличават през израстването на цивилизацията. Технологичният ръст на цивилизацията облича контролните функции на света, в който живеем. Вече е по-лесна миграцията на планетарно ниво. Технологичните пособия дават разноликост на обективизма. По-лесно е на хората да общуват с изкуството и културата. Рудиментарното знание вече не е достатъчно. Хората са станали по-интуитивни и търсят повече информация, изкуство и културознание. Станали са по-мобилни като възгледи, но спорадичният начин на живот пречи за развитието на някакви по-твърди възгледи. Хората залитат твърде много по различни гледища и точки. Още повече, че плаващата маса, която представлява повечето от културните клики или общества не успява да задържи цялостна представа за случващото се. Поколенията твърде бързо се менят. Технологичната промяна все още не е угаснала в един проспериращ „тъгъдъктовизъм“, който пропядват редица антрополози и трансхуманисти като Джаред Даймънд или Рей Кърцуил. Обликът на антроположката работа в днешни дни е много по-труден, а не се знае дали този пост-премерен линеаризъм на глобалната промяна ще доведе до бистри води. В смисъл как да изследваме такова общество, което толкова бързо мени мнението си? Откъде да почнем? Аз мисля, че е редно да се почне от същината на проблема. Животът е стигнал до ниво, когато мимолетността на дните се измерва чрез профила във Фейсбук или чрез кампаниите на Боно за спасяване на негрите от собствените неокултурни грешки. Откриването на творческия потенциал идва с промяната у самите хора. Цивилизационния културен обмен не идва толкова с Интернет и запалките, колкото с развитието на интерчовешките течения и личностни възгледи между участниците в обществото.
Като участници, антрополозите трябва да изберат къде да се насочат и как да развият човешките си функции във възходяща посока. Изборите на реална професия за антрополога са много по-разширени отколкото по времето на Кант. Не че и тогава не е имало ясно разделяне на научните области. Просто технологичната промяна дотам е напреднала, че изборите са повече отколкото тогава предполагам са били. Раздвижеността в обществото е много по-голяма отколкото тогава. Въпреки това „лаптопизацията“ на света тепърва ще покаже дали носи своите плодове. Не защото достъпът до информация трябва да е лимитиран. Не ме разбирайте погрешно. Работя като контрибутор на английската версия на Wikipedia от 7 години. Всеки човек трябва да има еднакъв достъп до информационни ресурси и малко ме боли, щом трябва да гледам унило пред екрана си, когато не мога да прочета произведенията, които ме впечатляват само защото нямам „карта за транспорта“. Е, всеки човек трябва да има такава „карта“, но тук става дума за разумно ползване. Просто защото задавам си въпроса: ако всички станем по-информирани, по-симпатични и интересни, това веднага ли ще ни направи по-щастливи и обществото лишено от проблеми? И двете крайности носят своите плюсове и своите минуси. Като библиотечно-информационен специалист разбирам, че информацията трябва да бъде правилно разпределяна и трябва да има вещи лица, които да я ползват, преразпределят, четат и ограмотяват от нея. Полето ми на антрополог обаче ме кара да мисля, че човешкото многообразие не се изразява в новата ферма във Фейсбук, ами в истинските отношения, които продължават да са с лимитиран характер. Никой не познава „всички“, но „всички“ може да са чували за някой. Ако този някой е извоювал статут на популярна личност, това е напълно възможно. При все това, личностните взаимотношения на човек са все още лимитирани от физическите ограничения, които предлага средата. Разбира се, сега възможностите са много по-големи, но развитието на качествени, трайни и етноядрени отношения вътре в средата е продукт на много повече усилия, категоризация и времева центростилност, отколкото на пръв поглед изглежда.
Човешката многословност обикновени пречи обаче. Вестниците са твърде дълги, книгите може би прекалено дебели за редовия потребител, репортажите безинтересни. Хората се отеглиха в домовете си и като че ли малко се позатвориха в себе си. Същевременно станаха по-широкоскроени и не придават на живота си потайност или фалшицимерна прикритост. Масовизацията на Интернет разви форумните общества, блогове и системни административни бази данни. Всички някак си станаха всеобщо интересни и популярни, макар и не директно „знаменитости“ (celebrity). Хората мислят на други обороти вече, но някак си „багрилитета“ на обществото остава все още „сив“. Тоест, ако не си го направиш интересно, никой друг не може. Докато много от социо-културните интереси се изместиха в глобалната мрежа – Фейсбук, Майспейс, Читанка.инфо, Google, YouTube, Wikipedia – все още не може да се очаква че всички хора ще поемат скиптъра на техноцентризма. Защото глобалната промяна засяга всички по невъобразим начин. Животът се прекроява със съдбините на всички, с опита и провалите на милиарди хора.
Новото поколение антрополози – по образование и по дух – прекарва времето си във глобалната мрежа в изследване на човешки мнения, нагласи и форумни общества. Това несъмнено има своите положителни страни, макар че „лаптопизацията“ е едва в разгара си и тепърва ще се разбере дали „олд-скуул“ антрополога печели пред новото „момче“ с I-Pad в ръка. Ръкавицата тепърва ще се хвърля. Вече можем да „сме антрополози“ навсякъде, по всяко време, във всяка точка на света. Поколенията както казахме се промениха твърде бързо. Интернет дойде прекалено скоростно за творческата ситу-измерност. Развитието на световен имидж сега е по-нужно, отколкото всякакви други междуличностни и междукласови дрязги. Всички изпитваме потрес от войните, глада и мизерията и всички имаме съзнание и информираност за световните проблеми, качества и недостатъци. Информираността донесе ретроспективност. Преди 2 века е било трудно да знаеш какво става в отдалечена точка на света и културният обмен е текъл много по-бавно и моноградивно. Сега просто отваряш електронното пособие и разбираш. Това донесе ниво на „включеност“ и „споделеност“ сред членовете на планетарната цивилизация. Всеки участник в планетарната цивилизация живее със съзнанието за идващо и минало. Информираността тласна към глобалитет и глобално мислене. Всички се ангажирахме със съдбата на цивилизацията по един или друг начин. Всеки антрополог роден и живеещ сега го прави. Полето на антрополога от локално стана глобално; по-широкоизмерно и може би по-развлекателно. Запознатостта е по-висока, но културните промени са изводно-приложими. Редакционизма в интелектуален план е основен белег на днешната антроположка професия. Преди е било трудно да записваш и материалите са малко, докато сега тази нужда се изразява в по-добър лаптоп или електронна пишеща машина чрез които свободно професионалиста може да изразява вижданията си. Редакционизма и тази мобилност в погледа на хората са основни характеристики на полето на изява. Въпреки това мисля, че тепърва ще се разбира кога ще спре технологичната промяна. Едва са минали 20 години от ползването на Интернет като обществено благо. Магнитудът на проявата не се знае какви дълбочини ще достигне.
Антропологът се движи на гребена на вълната. От морето от информация, той трябва да вземе най-доброто, да го смеси и да разшири кръгозора си, като направи качествени изследвания. Тази ретроспективност обаче пречи, защото споделеността е много по-голяма отколкото някога е била. С повечето знание идват и повече отговорности. Доскоро антропологът е носел знание, отговорности и цели към локалните култури; сега той носи всичко това и спрямо глобалната цивилизация. Тук вече допираме и до възможна среща с друг планетарен вид, макар че според мен чуждоземната хуманност е повече „горчивата“ реалност отколкото „Стар Трека“, който на някои им се иска повече. Защото цялата религиозна и може би физическа основа е направена за съществуване на хуманоидни видове из нея. Все пак ако „Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея“1, значи божественият пръст е оставил следа из цялата вселена. Разсъждавам като прагматик и смятам, че е нелепо да няма други хуманоиди из вселената, каквато и форма да има тя. Антропологичното поле на изява ще изисква професионалиста да нарамва тояжката и лаптопа и да наблюдава чуждоземните цивилизации. В началото естествено ще е твърде скъпо планетарното пътуване, но изменчивостта на поколенията ме кара да мисля, че не сме далеч от тази реалност. Разбира се, всичко е въпрос на категоризация и теоретизация и номенклатурния ранг на вярванията ще добива все повече истиност с набавянето на повече емпиричност.
След време антропологът трябва да носи опита си навсякъде из вселената. Работата изглежда твърде голяма за обикновен човек и ето защо смятам, че бъдещите антрополози ще се налага да притежават трансцедентални способности. Старая се да не нашепвам подобно на езотериката на Кастанеда и да се говори за магия в нея „френчайзен“ облик ми изглежда нелепо и идиотски. Не искам да звуча доктринистично и това ми поле на изява е все още в своя „зародиш“. В подкрепа на мнението си за съществуването на магията, смятам че цялостната форма на професията „Антрополог“ е изисквала транцседентално и широкообхватно мислене. Изисквало го е преди, ще го изисква и занапред. Дали ще успея да ги развия в тази субективна капиталистическа глобалност е друг въпрос. Годелие казва, че „[…]сякаш капиталистическата система е осъществила в себе си сливането на материална и социална действителност – парите и ценните предмети, и то като ги свързва в самото функциониране на общото стоково пространство с две функции: задоволяване на потребностите от една страна и производтсвото на богатства, които да позволят контрола над хората и над нещата, от друга.“2 Продуктивността на капиталистическата система тепърва ще предложи антропологичните „златни яйца“. Все още дори капитализмът е млада форма на управление; ще се преразгледат и ще се преосмислят може би дори Божиите заповеди. Обществото се променя твърде бързо, нагласите също. Антропологичния терен е твърде, твърде изменчив. Антропологът трябва да бъде защитник на всичко човешко, всичко висше, религиозно и мулти-нацонално което ни заобикаля, истински гражданин на света и истински защитник на „новите“ общества в глобализиращия се свят.
Не мисля, че може да се предвидят всички прояви на глобалния планетарен континюитет. Просто това е обект на по-цялостни изследвания. Днес в тази капиталистична глобалност, работата на антрополога е динамична, креационистка и може би повече от всякога публицистична. Техноцентризмът е примамлива факла за държание, но тук вече става дума за лично отношение към това, защото ако се разгори твърде много, може да ни опари. Не се страхувам от сценарий тип „Матрицата“, просто считам, че плюсовете са повече от минусите, особено ако планетарната ни цивилизация „изиграе картите си добре“. Виждам нещо повече от проста техно-съсредоточеност. Виждам надежда и очарование от живота си и годините, които ме чакат. Виждам откритост и простота и немалко болка, но няма лесен път. Планетата ни ще е място където мога свободно да творя и да правя изследвания. Това ме кара да бъда щастлив като професионалист и публицист. Смятам, че отношението към света тепърва ще надгражда изследванията, които аз и колегите ми ще направим. И това е цялата мисия на всичко казано дотук.

***
„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него.“ Ърнест Хемингуей

One response to “anthropologist – cultural investigator

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s