психологичен анализ на „Алиса в страната на чудесата “ от Луис Карол

Детската приказка, любима на много деца и възрастни  „Алиса в страната на чудесата“ е прекрасен пример за история, напоена със символика.Историята за малката Алиса, която попада в нов и непознат свят , изпълнен с всякакви странни и чудати същества и ситуации , през които трябва да премине за да намери пътя обратно към вкъщи  е  психологическо предизвикателство, което авторът е имал пред себе си.Главната героиня –АЛиса, (чието име означава истина от латински) е неговият съзнателен аз, който е имал задачата да намери пътя обратно към реалността.

Чарлс Доджсън ,както е истинското име на Луис Карол , изглежда е бил човек с голямо въображение , което е преливало от лудост в гениалност и обратното-често срещано явления при хората на изкуството.Предизвикателството при  балансирането на съзнателния ум с несъзнателната интуиция е довела Луис Карол до необходимостта да приведе вътрешните си противоречия в явно решение- приключенията на Алиса в страната на чудесата и намирането на изход от там.Както пише Мари –Луиз фон Франц „Скритата цел на идващия мрак по принцип е нещо толкова необикновено,толкова уникално и неочаквано, че по правило човек може да го установи само със средствата на сънищата и фантазиите, които бликат от несъзнаваното.“ И този мрак, е предизвикателството през което Луис Карол е трябвало да премине в личния си стремеж към съвършенство или така наречения от Мари –Луиз фон Франц „процес на индивидуация“.Не случайно главната героиня се казва Алиса-тя е персонификация на триумфиращата над заблудите   истина ,тази която извежда от мрак към светлина.

Всеки ,който е чел основи на психологията на Фройд и неговите последователи  ще направи връзка между анимата на Фройд и героинята на Луис Карол –Алиса.Както пише Фройд  „Анимата е персонификация на всички женски психологически  тенденции в мъжката психика,като неясни чувства и настроения,пророчески хрумвания,склонност към ирационалност,способност за лична любов,усещане за природата,и последно, но не по значение –връзка с несъзнаваното.“ Тъй като анимата при мъжете, (както анимуса при жените ), има ролята на медиатор между половете ,тя символизира сродната душа и съответно най-подходящия брачен партньор.Фройд сравнява анимата на мъжа с вътрешен радиоприемник- такъв ,който му помага да извлече информация от своето вътрешно подсъзнание тогава, когато логиката не може да го направи, „Като установява това вътрешно „радиоприемане“, анимата приема ролята на гид или медиатор към вътрешния свят и цялостната личност .“ Че Алиса е психологическата анима на Луис Карол е почти сигурно, но какво още можем да разберем за него от нея и какво точно се е опитвала да му каже неговата анима?Всъщност тя му е показала пътят към горния съзнателен свят ,показала му е как да използва своя вътрешен мрак и сянка по един съзидателен и творчески начин .

Сянката при всеки човек приема  различна форма ,но в повечето случаи тя е объркваща(или объркана), тъй като идва от неговото подсъзнание .Тя често затъмнява съзнанието и логиката ни изправяйки ни лице в лице с нашите слабости и страхове-нашата ахилесова пета.В случая на автора това е неговата склонност към прекалено фантазиране и абстрактно мислене-качества, които не добре овладяни могат да накарат човек да изглежда несериозен, ненадежден и дори  луд пред останалия свят и често той сам се съмнява в своята нормалност.Много често по време на своите приключения Алиса се сблъсква с ирационалността на останалите герои в приказката, заради което тя е принудена много пъти да поставя под съмнение нещата, които знае и е научила от своя съзнателен опит –от света над заешката дупка.Много често тя е поставена пред предизвикателството да защити логиката и разбирането си в свят, в който нищо няма логика.В тези моменти душата и съзнателния аз биват тествани и изправени пред задачата да се самосъхранят.Нещо такова се случва всекидневно на много от нас.И на нас както на Алиса понякога ни се налага да защитаваме своят вътрешен светоглед  в един понякога чужд и неразбираем  свят.

Белият заек  в приказката е целта, към която авторът и неговата героиня се стремят.Добре облеченият заек с джобен часовник символизира така необходимата логика и ред , които на този етап липсват в хаоса на страната на чудесата-вътрешния свят на автора.В своят труд Фройд обяснява това явление така : „…Често магията или талисманът,който може да премахне нещастието,което тегне над цяра или над страната му, винаги се оказва нещо много специфично….Каквото и да е, нещото което трябва да премахне злото, е винаги уникално и трудно за намиране „.В Библията тази „магия „ е липсващото знание, което ще покаже на хората   пътя обратно към изгубения рай и безсмъртие , защото смъртта не е била предвидена за хората, тя  е следствие на човешкото грехопадение, точно както обърканият свят в страната на чудесата не е истинския съзнателен свят на главната героиня а само  негова проекция.

mr rabbit

Цялата приказка за Алиса в страната на чудесата а напоена със символика от началото до края.В много от персонажите можем да видим известни архетипи , присъстващи в различни митологии и религии на хиляди години.Трябва да сме наясно , че  героите и събитията в приказките на Луис Карол са архетипови модели на много древни персонажи и техните истории.Начинът ,по който авторът е избрал да представи тези архетипи  е частично  продиктуван от подсъзнанието и въображението на Луис Карол, които пък от своя страна са индивидуално сформирани от неговата „сянка“-неговата тъмна страна, която обаче може да бъде използвана положително и творчески, както Луис Карол  ни показва.Аз ще сравня известни архетипи с героите от приказката „Алиса в страната на чудесата“, докато използвам психологически похвати за да ги обясня и анализирам по-добре.

Така , след като уточнихме подсъзнателното значение на белия заек в приказката , стигаме до  стаичката с масата и ключът, където Алиса наистина среща трудност да премине ,“оттатък „ в страната на чудесата, но се справя в крайна сметка.Този момент според мен е неговият личен вход към света , другите хора и заобикаляща го среда –неговия живот,представен според неговата водолейско-странна гледна точка .Както и приказката го показва, той е бил достатъчно интелигентен не само да влезе в най-отбраното общество за онова време, но и да остави отпечатък и в следващите поколения със своите пропити с мистицизъм , символика  и любов разкази  и стихотворения.

Потопът е емоционалната част от него –водата винаги символизира чувства, тоест  неопределената  и нелогична природа на чувствата.Но това е необходимо условие обаче, тъй като разумът без чувства не  може да се оправи в света навън.Разумът сам по себе си е ефективен ,когато някаква ситуация и проблем трябва да се доведат до решение, което ще облагодетелства личността на индивида, но интуицията и чувствата са това, което може да осмисли този процес напълно.Също както ако чувствата биват оставени без разум ще изчезнат всички логични обобщения и класификации на познатия ни свят, тъй като той ще се е превърнал в неопределена материя , подвластно единствено на въображението .Тоест понякога една емоция може  да реши на пръв поглед чисто логически проблем, както това става в залата с вратите и стъклената трикрака масичка от приказката за „Алиса в страната на чудесата“.Плъхът ,птицата Додо и останалите мокри участници в състезанието по надсъхване след наводнението , са реални персонажи от  живота на Луис Карол-негови приятели от обкръжението му.Награждаването им от Алиса на финала е награда и приятелството на автора,което той предлага на всеки един персонаж в своя живот.

Къщата на белия заек най вероятно представя неговият дом и начинът , по който се чувства там, също така желанието му да има собствен такъв.Много вероятно белият заек да  е персонификация на баща му, който  се явява първия възпитател на Чарлс Доджсън още от неговите младежки години. Промяната на ръстта на Алиса, обаче не е както Юнг предполага  инфантилен мотив , а по – скоро начин, по който авторът стига до вътрешно духовен баланс –неговата умереност  и умението да се адаптира спрямо  заобикалящата го, реалност, колкото и абсурдна понякога да изглежда тя.Така трудният изобр между чувства и разум.Голямото куче , което главната героиня среща след това и , през което с ловкост и логика Алиса успява да залъже и  да премине най-вероятно е събирателен образ на трудностите и задачите , с които авторът е трябвало да се справи тоест проблемът на едната страна –тогава, когато тя е прекалено малка за този свят .Подобни моменти на „ненапасване“ към този свят има също в епизодите , когато тя е прекалено висока или голяма за същия този свят като на пример в къщата на белия заек и ,когато по –късно се заплита в дърво.

Двете части на гъбата , върху  която стои гъсеницата ,пушеща наргиле, са светлата и тъмната част,разума и чувствата  или гневът и смирението на героинята се отразяват съвсем конкретно в увеличаването и намялаването на ръстта на Алиса- тя се уголемява , когато е ядосана , и намялава ,когато е уплашена.Притежанието на двете противоположни една на друга части от гъбата дават способността на героинята на Луис Карол  не само случайно да се променя (трансформира)    , но да го прави и съвсем  умишлено –нещо, което в странния нов свят , тя до сега не е могла да прави.Това ново умение е важен момент както в приказката , така и в живота на автора , защото най-вероятно  представя неговата лична способност да балансира и приведе в нов вид своите качества и таланти. twins1

 

Приключението на Алиса е пълно със психологически задачи  , които Луис Карол в действителност е трябвало да реши в своя личен живот  .Къщата на графинята и метармофозата на бебето в малко прасенце в следствие на пипера в супата символизира по хумористичен начин нуждата от умереност в живота на всеки един от нас.Умереността в избора и последващият резултат от наличието  или липсата и.Това е чудесен пример ,който илюстрира човешката на моменти ретроградна природа .Тъй като прасето понякога ,както в одисея, е символ на нисзи страсти и материализъм появата му подсеща Алиса да не се поддава напълно на усещането на своите сетива, тъй като в следствие на това тя може да изгуби своята индидуална роля в света и да живее в чужд свят със чужди правила.

Аниме-културата в България

След известно затишие предлагаме нова тема „Аниме културата в България“ от най-нова контрибуторка. Въпреки позаспалия вид, планираме 5 души да направим сборник, който да инспирира хората да мислят за обществото и да гледат Антропологично, като ще го предложим и като pdf-книга на хората с таблети.

модерност и фантастичност

В този текст поставям паралел между техниката и  магията като вид технология в контекста на фантастичните сюжети, родени в модерността.

Това, което знаем за природата определя фантастичността на един сюжет; фантастичното живее на границата на епистемологичните критерии за истинност. То е свръх–естествено, само доколкото съществуват рамките на естественото. Колебанието относно свръх–естествената реалност, поддържа фантастичността на фантастиката. Когато се намери естествено обяснение на даден феномен, съвремеността го предпочита.

След известно затишие предлагаме две нови статии. И двете са курсови работи по специалност Антропология. Едната се казва „Антропологът – изследовател на културните промени в съвременността„, докато другата е „Теренно изследване на град Разград„. Надяваме се да ви харесат.

globalization, the laptop world

предлагаме две нови статии. първата, „Laptop world; the truth of I-Pad“ отново разглежда темата за технологизацията и нейната масовизация. Втората, „globalization from outside to inside“ предлага поглед върху това какво би могло да наречем глобализация, какъв е произхода и и накъде ни води тя.

П.П. както вече може би по-наблюдателните са забелязали, статиите съдържат инициалите Ch: и BR: и текст след двете точки. това е с цел да се отрази личното мнение на двамата автори по въпроси, по които няма единомислие.

tech

техника, Интернет, култура

очевидно, „разбирането” за човека като ценностна ситема е просто една история, в която техниката се разкрива като постоянно носен тази ценностна система и утвърждаващ същността си елемент.

поглед към занаятите и глобалната култура

предлагаме гледища към мястото на занаятите в обществото на настъпващата глобална култура.

засилващата се тенденция на овсеобщностяване (глобализиране) означава заличаване на културни различия. когато казвам култура, имам предвид цялата човешка опосредстваност, а не едно вулгарно разбиране, като в словосъчетанието „министерство на културата“. в този смисъл, пълното заличаване на културните различия в един (вероятно недостижим) момент от бъдещето ще създаде всеобщо човечество с единен светоглед, морал, (би)сексуална ориентация, език и съзнание. всяка от тези сфери има своя специфика на трансформации и заслужава да и се обърне внимание. конкретния футурологичен сюжет започва с поглед върху трансформацията и смъртта на занаятите, като пример за ефектите на овсеобщностяването.