модерност и фантастичност

В този текст поставям паралел между техниката и  магията като вид технология в контекста на фантастичните сюжети, родени в модерността.

Това, което знаем за природата определя фантастичността на един сюжет; фантастичното живее на границата на епистемологичните критерии за истинност. То е свръх–естествено, само доколкото съществуват рамките на естественото. Колебанието относно свръх–естествената реалност, поддържа фантастичността на фантастиката. Когато се намери естествено обяснение на даден феномен, съвремеността го предпочита.

След известно затишие предлагаме две нови статии. И двете са курсови работи по специалност Антропология. Едната се казва „Антропологът – изследовател на културните промени в съвременността„, докато другата е „Теренно изследване на град Разград„. Надяваме се да ви харесат.

globalization, the laptop world

предлагаме две нови статии. първата, „Laptop world; the truth of I-Pad“ отново разглежда темата за технологизацията и нейната масовизация. Втората, „globalization from outside to inside“ предлага поглед върху това какво би могло да наречем глобализация, какъв е произхода и и накъде ни води тя.

П.П. както вече може би по-наблюдателните са забелязали, статиите съдържат инициалите Ch: и BR: и текст след двете точки. това е с цел да се отрази личното мнение на двамата автори по въпроси, по които няма единомислие.

tech

техника, Интернет, култура

очевидно, „разбирането” за човека като ценностна ситема е просто една история, в която техниката се разкрива като постоянно носен тази ценностна система и утвърждаващ същността си елемент.

поглед към занаятите и глобалната култура

предлагаме гледища към мястото на занаятите в обществото на настъпващата глобална култура.

засилващата се тенденция на овсеобщностяване (глобализиране) означава заличаване на културни различия. когато казвам култура, имам предвид цялата човешка опосредстваност, а не едно вулгарно разбиране, като в словосъчетанието „министерство на културата“. в този смисъл, пълното заличаване на културните различия в един (вероятно недостижим) момент от бъдещето ще създаде всеобщо човечество с единен светоглед, морал, (би)сексуална ориентация, език и съзнание. всяка от тези сфери има своя специфика на трансформации и заслужава да и се обърне внимание. конкретния футурологичен сюжет започва с поглед върху трансформацията и смъртта на занаятите, като пример за ефектите на овсеобщностяването.

religion

Опит за поглед към религията, физиката, божественото и смисъла на живота и предстоящите времена.

Когато погледнем навън и забележим хората навън, несъмнено някои си задават смислови въпроси. Въпросите всички ги знаят. Съдбата е уникално нещо и всеки изживява живота си по-уникален начин, независимо колко е дълголетен той или тя. Отварянето на човешката парадигма към нещо повече от Ада, Рая и Чистилището на Данте е належащ въпрос в развитието на човешката култура и митологизирането на човешкото битие. Задавайки си въпроса за живота в пълната му цветност ние разбираме всъщност че нищо не знаем. Кои сме, защо сме на този свят и какъв е смисъла му ние не разбираме и не знаем как да разберем. Мисля, че обаче ние не искаме или не се опитваме да разберем. Аз се опитах да разбера нещо затова и открих, че и аз не знам много или поне не разбирам много, но това отвори светлина пред други факти и общо взето осъзнах, че ако пиша за това може да осъзная повече.

exopolitics

Има ли живот извън Земята на други планети. Този трактат е опит да погледнем над този въпрос.

В отричането на съществуването на разумен интелект извън землянската цивилизация има нещо особено романтично. Това да проклинат вглъбено идеята за нещо повече от „тук на земята“ в това някои хора прекаляват. Защото идеята за нещо повече има само когато имаме реални факти. Реалните факти са, че хората не са готови за среща от „третия вид“. За кой вид става дума обаче? Защото какво ли би било ако „навън“ живеят хора като нас. Не че е невъзможно, но защо не? Защото повече искат да се чувстват уникални. Повечето избират оставането на тази фалшива уникалност като „нашето“ очарование. Те избират да се нарекат сами на вселената защото не могат да признаят пред себе си че чуждоземен интелект е възможен. Хората живеят с идеята, че са уникални от край време. Още от времето на Коперник се смята, че звездите нямат тайни за нас.